Натиснете за да видите нашите модели
Раждане на бебе
Изписването на майката и бебето от родилния дом е важно събитие за цялото семейство и рода. Дългоочакваното бебче най-накрая се е появило „на бял свят”. Баби и дядовци, таткото, братче, сестричка, кумове, близки приятели са безкрайно щастливи. Нагласени и натъкмени, усмихнати и щастливи с букети, погача и подаръци очакват пред родилния дом „изписването” на майката и малкото съкровище. (По традиция най-близките на семейството се канят на изписване на бебе.
Бабите са подготвили погачата и сладки за изписването. Предварително, една от тях е отишла до църквата, напълнила е шишенце със светена вода и свещеникът е прочел „Бабината молитва” за здраве на новороденото внуче. Няма значение коя баба ще извърши ритуала. Хубаво е всички помещения да бъдат наръсени с китка здравец и светената вода, преди да влязат майката и бебето в дома.
Когато майката и бебето се приберат у дома, не забравяйте да има сготвено. Добре е и къщата да е почистена и подредена за този момент. Баби и дядовци, лели и вуйчовци от днес нататък младите родители ще имат нужда от Вашата помощ и подкрепа.
При посрещането на новодошлият малък човек у дома и на младата майка поканените сядат на празнична трапеза. На тази трапеза бабите са приготвили любимите храни на тяхната дъщеря-майка, подаръци за бебето, сладка погача, торта и други лакомства.
В деня на посрещането бабата е опекла или купила погачи, обикновено сладка и хлебна, които е носила също в църквата. Сладката погача е за дома и се поднася с мед, за да е сладък и красив животът на бебето. Цялата пита трябва да се изяде от домашните, без да се раздава навън от къщата, за да остане целият късмет за малкото. От този ден до 40-тия ден на мъника, не се изнася храна и предмети от дома.
Източник:
Погача за сарандисване (40 дни от раждането)
Според стар български обичай погачата за новороденото бебе се прави на 40-тия ден от раждането. Още от времето на нашите баби, погачата на бебето се е правила, за да бъде представено то пред обществото, тъй като се е считало, че навършвайки 40 дни, новороденото вече е по-укрепнало, за да не се разболява и да не „хваща” лоши очи. Времето, в което се извършва този обред има и още една причина, свързана с народните вярвания. Считало се, че до 40-ия ден на детето „родилката е нечиста“. Ето защо, в миналото точно на 40-ия ден свекървата водила родилката на „Чиста молитва“ в черквата. По този начин се „очиствали“ детето и майката.
Кой да присъства на погачата на бебето?
Традицията повелява на този ритуал трябва да присъстват само жени, при това най-близките от семейството и майката.
Желателно е да са млади раждали жени или бременни, които да се превърнат в орисници на новороденото. Мъжете им не
бива да ги придружават, а мъжете от семейството трябва да излязат от къщата, докато се изпълнява традицията. Поканените жени трябва да пожелаят нещо хубаво на бебето и като добри феи да го орисат да порасне здраво, умно, щастливо и успешно. Може би затова и тази традиция има общо с орисниците в приказките.
Какво да сложим на трапезата?
Питката, разбира се, е задължителна част от ритуала „Погача на бебето”. Освен това, трябва да има и пчелен мед, поставен в купичка. Питката трябва да е леко сладникава, а не солена. Прието е също на трапезата преобладават най-вече сладките храни: бонбони, сладкиши, пасти, сладка баница, баклава, плодове. Гостенките също носят сладкиши, които се слагат на трапезата и с тях се черпят всички „орисници”. Питиетата на масата също трябва да са сладки и слабоалкохолни.
Ритуалът
Този хубав български обичай се изпълнява различно в различните краища на страната, а с течение на годините и доста се изменя. Ето кои са най-разпространените схващания, които са останали през годините:
В бяла кърпа, поставена обикновено върху самата питка, всяка гостенка оставя символична сума пари, с която бебето да си купи сън. В наши дни се оставят банкноти, но задължително се поставя и монета, за да се спази символа. Според някои тези пари се поставят под възглавничката на бебето, но идеята е същата. Майката завързва тази кърпа и според това колко силно затяга възела определя дали бебето ще е скъперник или ще харчи повече. Завързаното вързопче се слага някъде нависоко. Някои казват, че това се прави, за да стигне детето високо, други – за да има високи идеали. След това две жени, които имат двама живи родители разчупват питката над главата на майката и бебето. Първото парче се отделя за Богородица. После някоя от жените трябва да “захрани” бебето като топва парченце от погачата в мед и леко намазва устничките на бебето. Всеки от гостите се почерпва с парче от питката. По традиция от къщата не трябва да се изнася нищо, за да не стане детето крадец и за да се секне кърмата на майката.
Други обредни символи, свързани с ритуала „Погача на бебето”
Червен конец
В миналото червен конец се е поставял на прага на дома, още преди да пристигнат гостенките. Целта е била да се предпази семейството, къщата и бебето от лоши очи и негативна енергия. Днес е по-прието да се завързва конец на ръчичката на бебето, на които се поставя синьо мънисто.
Китка здравец
Поверието гласи също, че трябва да се набере китка здравец, която се завързва с червен конец. Тя се потапя в менче със светена вода от църквата и след това се напръсква креватчето, стаята на бебето и дома за здраве.
Орехи
По време на ритуала на орисниците се дават орехи, които се чупят, за да е силно и уверено детенцето.
Сарандисване
В селата от Странджанския край ритуалните действия по този повод са известни като „сарандисване” (от гръцката дума „саранди” – т. е. „четиридесет”).
Източник:
Списание "Родител"
Галерия
