Натиснете тук за да видите нашия домашен козунак
В миналото на българската трапеза се е месел традиционният обреден хляб. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, но на родна земя той навлиза сравнително късно – едва през 20-те години на миналия век. Традицията на сладкия хляб се появява първо в градовете, измествайки традиционния (колак, пармак, кравай), като той е продукт на външни влияния и градската култура. Козунакът дори се е предлагал в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с резен козунак.
Познаваме го под различни форми:
- Кръгъл - символизира слънцето, дори в някои райони са слагали шафран за да го оцветят и в жълто. За плодородие - сушените плодове и ядки.
- Оформен на плитка – за да ни покаже тясната връзка между човек и господ.
Рецептите за козунак са много, но винаги искаме да е бухнал, мек, да се отделя на конци и едновременно с това да има хубава златиста коричка.
И разбира, се чакаме да втаса - през това време микроорганизмите в маята превръщат захарите във въглероден диоксид - газ, който набухва тестото. Едно време домакинята е наклаждала печката и се е затваряла в кухнята, за да осигури постоянно високата температура, необходима за втасването. На никой не се е разрешавало да отваря вратата, за да „не избяга топлото“ и да „не спаднат“ козунаците.
Източници:
Андре Токев - Статия
Българска история - Статия
Галерия
